Не го търсете, пак ще израсте,
от сива пепел той ще се изправи,
протегнал, като троскот две ръце
през сухите пътеки на забравата.

Не го жалете, може и това-
да вижда слънце в сухото корито.
В пресъхналата Обич е сълза
в солта стаила блясък на мечтите.

Не го търсете, вълк е единак.
Свит в черното на нощните дабрави,
той идва сам през гъстия сумрак,
самотен- не, макар и изоставян.

Не го кълнете щом се появи.
В сърцето ви зрънцЕ живот ще свие
и с дъх прелял от миналите дни,
ще изчезне пак... и пак ще ви открие.

06.04.2008.