Последна бях... и първа... сред звездите -

да светиш е понякога товар.

Умирах с теб в нощта за светлините,

а денем се превръщахме във... мрак.

И миговете ставаха на пепел -

телата си рисувахме със тях,

за спомен от издъхнали предмети

и огъня по тихия ни бряг...

Понякога се спирахме в росата,

красиво се обичахме, нали?

Ти беше просто песен във житата,

а аз се криех в малките щурци.

Единствена, една, неповторима

остана тази обич и до днес.

Закотвена в поредната ми рима -

За времето. За вечното. За теб.