В очите ти искрица гасне.
Несигурни прегръдки! Срам!
Във теб на спомени неясни
крепи се пясъчния храм.

И жаждата да бъдеш моя
разгаря болката във мен.
Пленен в на мислите пороя
те искам тук поне за ден.

И виждам всичко свършва вече,
но за последно си спомни.
Обичай ме за още вечер.
Последна вечер остани.