Вървиме с теб по зелената морава,
вървиме, търсим любовен кът.
Вървиме по посока стара,
вървиме заедно, но за последен път.

Ръката ми твоята изпуска,
погледът обръща се на другата страна.
Сълза окото ми пропуска,
чудя се-Как без теб ще продължа?

Стене жално вятърът край мен,
под мен земята шумоли.
Душата ми е още в твой плен,
усещам по лицето си горещите сълзи.

Вървя сам, по зелената морава,
вървя сам към старият любовен кът.
Сърцето ми плаче за любов вече стара,
плаче, че вървиш с друг по своят път.