\"За нищо не я биваше...\"
        (... не по Андерсен...)


Забравяй всички стихове, наивнице!
Целувките са само за принцеси.
Плети въже насред самата пивница.
Удавена си... Но и ще те бесят.

На мъжко самочувствие на кулата.
Балконът ли? Той беше Жулиетен.
По него се търкулна - тънък пул -
Сатурновият пръстен на сърцето ти.

И хладен дом, реката, те повлече.
Наивнице, пери мечтите си.
Не с три, а с трийсет усета отречена.
На чувствата пробиха се петите.

За нищо те не бива. С дъх мастилен.
Измисли ме - Вина. С приличен жест.
Не проумя - обичам ли - обичам.
Дори Съдбата да ме срещне с Крез.