Тези очи, тези прекрасни очи!
Пълни със студена страст,
изгубили своите мечти,
погубени в нечия паст.

Тези очи, които молят за прошка,
тези очи, които чакат покана,
тези очи, които гледат те нагло,
изричайки пак омразна закана,

очите на гарван, на сова,
които гледат те в мрака с омраза.
Очите на вещица, паднала в гроба,
която влива в кръвта ти зараза.

Колко си плакал за тези очи.
Очи, дето дават, очи, дето просят,
очи, от които не капят сълзи,
които със себе си нищо не носят.

Аз съм, аз съм вампирът,
който пие от теб на зарана.
Пристъпвам към твоята шия
и оставям те с кървава рана.

Аз съм, аз съм тая прокоба,
която изгаря те бясно.
У мен е проклетата злоба.
Чувствам го толкова ясно.

Предлагаш ми своята обич. Мерси!
Но ще я откажа, без да отричам,
че аз не обичам дори себе си,
та теб ли искаш да обичам!