За мене, всички мислеха, че съм щастлива
и виждаха ме все усмихната, щастлива.
Обличах се във дрехите модерни,
но в мен валяха дъждовете черни.

И често болката в краката си погазвах,
страдах тихо - на никой не показвах.
А в нощите, когато всички спяха
на мен сълзите гостенки ми бяха.

И само листът мъката попиваше,
стихът, единствен болката разбираше
и само този, който го прочиташе-
само той, в душата ми надничаше.