Сега по-силно светят пак звездите,
зора сияйна утрото ми озари,
а твоят полъх разпилял се над тревите
не ме докосва както бе преди.
Сега навън е светло, но вали,
дъга красива появи се в простора,
не е задушно в мен, дори гори-
душата ми, възкръснала отскоро.
Сега по-светло се усмихвам,
и вярата върви наравно с мен,
а в прегръдките ти докато притихвам
усещам как заспиваш уморен.
Аз зная, че ми даваш свободата,
аз зная, че не мериш на везна...
за мен си песен извисила се в зората,
заслушах я и бързо те познах.
Сега е време да отдъхна,
от страшните окови на една любов,
сега докрай, и докато издъхна
свобода ще има в моя тих живот.