В онези кратки и безделни дни,

когато слънцето се любеше с дъгата,

след мокрите им сънища следобедни,

откраднахме си само наше лято.

Tогава младо вино от любовен цвят

оставихме си в топлата прегръдка

и отлежа избистрено до капчица роса,

което устните отпиваха по глътка.

 ***

Сега е друго. Делнично. Далечно.

Следсънен спомен, доловим едва.

И някак си... просторът ми е тесен.

За лято си мечтая!  А идва есента!