Душата умира, душата крещи,
душата е в пропаст бездънна.
Погреба любови, погреба мечти,
удавена в мъка потъна.
Изгуби се в царство на сенки,
на стенещи изгубени души.
За греховете даде си оценка,
живота сам я беше победил.
Присмиваха и се зловещо,
нали се беше провалила.
Дявола от нищо прави нещо,
сърцето си на него бе дарила.
Изгаряше във огън вечен,
следвана от черния кошмар.
За късче обич Ада я повлече,
измамена в любовния олтар!
Към Рая пътя бе затворен,
душата нe намираше покой!...
Усмихваше се Дявола доволен,
отново в ролята си на герой!