Глухарчето. глухарчето е бебето на вятъра.
По златните му мигли през април
полепват дребни, тънички въздишки.
Тежат косите му, изцапани със мед
и избледняват – мънички небесни мишки.
По светлите квадрати на небето
застилат вишни облачни легла
най-светлоокия дали ще си замине
изгубил думите си във дъжда?
От всички трудни мисли и неща
/ усмивка, залез, дребна рана,
хартиено хвърчило без крила /
на нокътя ми петънце остана
трошичка синя беше любовта ….