Сутрин рано е, бухтички пържиш,

за да има закуска любимия...

После пак във леглото се връщаш,

щом разбуди се - ти си на линия...

Съблазнителна, топла милувка,

нежни приказки, сутрешни ласки...

Пускаш го първи да мине през душа,

и приготвяш кафените чашки...

Сипваш после набързо кафето

и сервираш с халата разгърден,

после чуваш гласа му в антрето -

казал - \"Чао\" - отново забързан

Тъй посрещаш, изпращаш и любиш

все в очакване просеща обич,

уморена от чувствата губиш

все с надежда, че пак ще ги чуеш...

Двете думи - изтъркано гладки,

като камъче речно във шепите свила,

толкова прости и толкова кратки...

А ни дават - невиждана сила...