Утрото в очите ти напира
с пламъка на изгрев озарен...
нектар от устните ти мислено аз пия -
малинов е - дъх горски внесе в мен.
С(ъс) топлина на зряла есен
зави в(ъв) нежност моя ден...
Вървя пред залеза унесено,
в очакване на утрото...
За да си с мен!