uFeel.me
За брега и корабите
Автор: NimeriQ,  4 септември 2010 г. в 22:49 ч.
прочити: 308

Кого ли чака? Седнала на кея

в косите й се нижеха сезони.

Животът се изплъзна покрай нея

със отлива. И с мъничко ирония.

Очите й кръжаха все нататък

към шарения дъх на хоризонта

и вплела пръсти в скърцащия пясък

превръщаше брега си в катакомба.

Така й не дочака свойте истини.

Не акостира в ничии чужди устни.

Изгубените сънища на пристана

мълчаха в нея сини и безвкусни.

А онзи кораб пореше моретата

и много бледо помнеше брега си...

Мечтаеше за вятър. За сирените,

които цяла вечност беше търсил.

Ръждяса, непотребна като котвата,

една любов изхвърлена на сушата.

Сърцето му бе пълно само с мокрото

усещане за сол. И за полюшване.

 

Една жена. Безкрайна като времето

на кея все очаква своя кораб.

Изгуби всичко. Никога надеждата,

а днес и тя се дави от умора...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me