Една червена роза подарих ти,

и с много пожелания дарихте.

Дали те виждам или не,

дали си сън или пък не?

Една червена роза да държиш,

да тичаш ти към мене без да се умориш.

Прегръщам те във сънищата,

мислите си тайно,

защо ли искам те за мене е незнайно.

Тези стихове за теб аз пиша

и в мен напира нещо,

неможейки да диша.

Понякога се мъча името ти да изричам,

вместо да ти кажа,

колко много те обичам.

Рева и в хиляда демони

на Ада аз се вричам.

Не съм ни рицар,

нито принц аз зная.

И в стиховете мой

мога само да мечтая.

За туй ти виж ме за последен път,

преди и аз нататък да поема

със кръста си на рамо,

живота свой аз да приема.