Толко хиляди километри ни делят -
липсваш ми сякаш влюбвам се за първи път.
Силни трепети в моята душа
могат да обърнат цялата Земя.

Питам се какво ли правиш,
дали бързо ти ще ме забравиш?
Искра в душата ми запали -
чуства забравени отново разпали.

Липсват ми прекрасните ти очи,
с които гледаше ме ти.
Как горещо те целувах
и после дълго те сънувах.

Косите ти буйни и червени
обичах да галя с ръка -
пламъци отдавна угасени
те палеха сякаш на игра.

Имаш тъй прекрасни устни,
сякаш ягоди свежи и вкусни -
искам пак да ги целувам,
винаги да им се любувам.

Погали ме по лицето,
нека чуствам твоите ръце,
докосни се до Сърцето
на едно пораснало дете.

Нека надникна в душата ти,
нека слеем съдбата си.
Място имаш в моето Сърце
запазено за векове...