Залюля ме в своята прегръдка
и понесе ме в простора син.
Вдишахме като с последна глътка
трепета на мрака фин.
И две китари се разляха
във очите ни като сълзи.
Тези звуци оцеляха,
когато всичко се срази.
Тези звуци...тази радост,
че там танцуват и до днес
сенките в пияна сладост,
без тревоги или стрес.
Под Небето бяло овенчани
със венец от облаци и дим,
двама с Тебе сме събрани...
ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ!!!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me