Стъпките ми стъпките ти гонят,
тихо падат белите звезди.
В тишината като цвят се ронят
и покриват твоите гърди.
Пламнала от звездната омая,
като лунна фея грееш ти.
Аз те викам, искам да узная
има ли ме в твоите мечти.
Сън ли е това или наяве -
пита моето сърце света.
Тази приказка не се забравя -
може би това е любовта?
Стъпките ми стъпките ти гонят,
тихо падат белите звезди.
В тишината като цвят се ронят
най-прекрасните ми земни дни!