Опитах да видя очите ти
в океана от хорски очи.
До болка напират мечтите ми
да станат и твои мечти.
Подгоних със поглед съдбата ти
зад тежки, човешки стени,
но изход не найде душата ми
и с трясък в калта се сломи.
Надигнах глава да вдишам дъха ти
сред облаци прах и чужди уста,
животът с усмивка прекърши врата ми
и от мен не остави и бледа следа.
Кажи ми сега как минава животът ти?
Дали си щастлив със онази жена?
Кажи ми дали още търсиш следите ми,
или вече не помниш коя съм била?
Дали след години, когато децата ни
случайно се срещнат и влюбят дори,
дали ще усетим със теб във сърцата си
това, че животът ни друг подреди?...