Стопли ме, когато е студено
и мъката ми разпръсни на сто страни,
с дланите си мъжки прегърни ме,
стопи тъгата, дето пари ме нощта.

Когато ми е тежко, утеши ме,
с усмивката си облаците разпръсни
и под клепачите сълзите ти изтри ги,
не се сбогувай, с мене остани.

Остани, когато даже няма смисъл
и разпали жаравата нетленна в мен,
обичай ме, животът е само миг прекрасен
и нека да го изживеем двамата до край.