Да живея в страст, във твоите обятия,
да давам и целувам аз стремеж,
да бъда обичта ти необятна,
на пролетта ти топлия цъфтеж,
да ме залива твоята безбрежност,
на музиката да съм твоя синева,
да ме изгаря твоята копнежност
и в пътя си до тебе да вървя,
да чувствам топлината на гърдите ти,
заклещена в прегръдка от любов,
да бъда аз звездите във очите ти,
да ти дарявам нежност, топлослов,
да ме изгарят твоите терзания,
хриптящата раздяла от мига
да бъде част и в моите страдания,
да бъда аз за теб вселената, дъха,
да съм в оковите ти, с обичта привлечена,
да съм в сърцето ти единствена Жена,
да съм за тебе обичта изречена,
живота си бих дала за това!
И не през клетвите на Ада аз ще мина,
и не през сълзи на измамна тежина,
и не опиянена аз ще съм Далила,
и не за Ева изкусително пламтя,
не съм Елена да жадувам Троя,
ни Клеопатра в шатра от злина,
ни Бътерфлай, ни Бовари за да съм твоя,
не съм Аида, с избор да тежа,
не ще се в чувствата ти с фалш докосна,
със дребна и ненужна суета,
нито жадувам да съм просяка,
за мъничко любов и топлота,
не ще да моля часове изпуснати
да те завръщат в мигове при мен,
ни на жените между устните,
да бъда спомен и рефрен,
не ще да се удавям в мъката,
да бъда изкусителна сълза,
да търся на вина пролуката,
да съм пародия на обичта.
С много хора мога \"да живея\",
със много да докосна обичта,
но само с тебе бих могла да оцелея,
без тебе ще съм обич без душа!
На дребно аз не мога да те прося,
ни в дребното да те заключа и мълвя,
дори да ме раняваш на откоси,
аз в истинската обич ще летя!
Дори да веят бури, те прохлада
ще са за жаркия, избухнал ден,
а после пак на огнената клада...
Бъди! Бъди! Бъди, Любов до мен!