И казвам си думи отминали,
и спомням си всичкия прах
и кал, през която съм минала,
но въпреки всичко успях.
Успях да живея живота си,
живот на тъга и провал.
Борба и силни емоции,
живот на скръб и печал.
Живот за утеха на някого,
живот за мое добро.
Живот за обич в(ъв) сянката,
живот без въпроса \"защо?\"
И падах много по пътя си,
но после ставах сама.
И блъсках се в чуждите спомени,
животът бил е борба.
Помагах на много наивници
да видят какво е живот.
Да търсят доброто в омразата,
да видят победния ход.
И чуждите грешки прощавах,
а моите кой ще прости.
И чужди мечти разпилявах
на прах и на пепел почти...
И колко живота разсипах
и колко мечти пропилях
и онзи спомен красивия
всичко изчезна след тях...
И питам се някога бях ли
щастлива в(ъв) този живот.
И отговор няма загадката.
Що за объркан живот?