Животът ни е разпилян на две -
ти неин си,
а аз съм чужда.
Защо обаче туй сърце,
при друг не ще да се събужда?
Защо в безсънни луди нощи,
все тръпне моята душа?
И иска, при теб да се прибира нощем.
Защо лицето е нещастно,
щом сме далеч един от друг?
Усмивка пламва -
всичко става ясно,
когато си до мене тук.
Защо съдбата отреди ни,
да бъдем чужди - тялом
Самотни до безкрай душите
си искат тяхното начало.
Животът ни е разпилян на две,
но ти си мой
и аз съм твоя...
Туй знае моето сърце!