Аз живях в твоят сън до стихийност
нощ безкрайна беше песента ни с теб
после бавно тръгнах към ада
към тунела от болка, спомен и любов.

И остана в тъмата утрото наше
изгрева така и за нас не дойде,
само залези и чужди пътеки
извървях самотна, обичта ти я взе.

Тъй внезапно, както и беше дошла
любовта си замина, път не остави
гасне вечерницата, заличава бурята в мен
бавно заглъхва песента ни с тебе.