Той заспива. Аз изплувам в мрак.
Докосвам нежно с длан лицето му.
Не питам никога. Просто знам...
Аз съм истина в сърцето му.

Не разбирам тази безкрайна вселена.
Милиарди, милиарди звезди...
Не ми е нужно към тях да поглеждам.
Липсва ми той... и красивите му очи...

Когато спи, аз искам да е буден.
Когато е нощ, аз искам да е ден.
Всеки миг без него е изгубен.
Все миг със него... съкровен...

Той заспива. Аз изплувам в мрак.
Докосвам нежно с длан лицето му.
Всяка нощ... и пак... и пак
живея с пулса му, в сърцето му...