StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,111
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,641
   Точки: 2,657,981
   Съобщения: 156,589
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Жива вода

Внезапно те срещнах и времето спря,
небето разплака се пак.
Земята покри с цветя и трева
и даде на устните знак.
Помолих тогава: – Недей да се мътиш!
измий ме със жива вода! -
и сякаш разбра ме! Отстъпи ми пътя,
ревнивата, лоша река
А ти ме повика и спря се отсреща,
в очите ти светеше бряг.
Реката разсърдено нещо се сети,
разплиска водите си пак.
Тогава се втурнах и мокър до рамо,
преминах през тези води,
подхлъзнах се, паднах, обелих коляно,
но вдигна ме влюбено ти.
И ето надолу ядосано плисна,
пороят от камък и кал.
Прегърнах те, милвах, а ти ме притисна,
и станах в прегръдката цял.



Ивайло Цанов





Когато в реката пенлива те мярнах,
разсече ме бяла искра,
усетих в сърцето отворена рана,
до болка ревнива тъга.
За миг пожелах си да минеш през ада,
та бряг да ти стана сама,
макар и ожулен,със  болно коляно,
се влюбих във теб, ей така.
Погледнах те топло, ръцете протегнах,
в очите  проблясна сълза,
прегърнах те нежно и тихо прошепнах:
"За тебе съм жива вода!
Не слушай реката ядосано гневна,
ни облака раждащ порой,
чуй ромона тих на душата безбрежна
и цял остани във покой." 

Таня Мезева 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-05-19
прочитания: 314
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход