От живота
нищо друго аз не исках -
молех се
за нежност, обич, топлина.
Годините минават.
Той ли криво ме разбра
или много аз поисках,
но останах си
с протегната ръка.
Край ъгъла минаваха
различни господа.
Едни не ме видяха,
други вирваха глава,
за трети камък бях
пред житейската кола.
И вятър вя,
и дъжд валя,
и слънце гря,
но нямаше дъга.
Сгреших навярно ъгъла.
Не се въртя край мен света.
Едно разбрах:
В живота няма място
за просяци на любовта.