Знам, не обичаш, когато ръмя
и женското в мен лъкатуши.
Светът ми изтича... И искам да спре!
И тихичко в теб да се сгуша.

А там ми се иска, от въздуха твой,
дълбоко и пълно да вдишам –
да вземеш ръката ми в твоята длан
и прилива в мен да почувствам.

Когато далеч си, така ми тежи –
в мен всичко напира и блъска.
Пробивам на приливи всички стени –
отприщвам се и се разплисквам.