Жена! До ярост ти си съвършена.

Във вените ти сладост от елмаз тече.

Защо преследвам те? От смисълът лишен съм -

уж старец съм, а правиш ме дете.



Жена! Аз искам тялото и светлите извивки

и лунна смелост върху твойта гръд.

Виж - искам милост. Джентълменски свикнах

да сея сълзите си аз по този път,



дето криволичи и към тебе води.

Всичко ти си. Как ли би могла

да усетиш колко свежест с дъх положи

върху моя. Мила, пак ли си сама?



Красотата стана синоним на твоето име.

Позволи ми да изуча и изпитам

всяко връхче, всяка падина. Без сили

кацам върху теб. И пак политам.



Губя ритъм. Правиш ме велик и властен

щом разделям се със късчето земя.

Боже, няма нищо друго по-опасно

и красиво - да си влюбен във жена.