Когато сутрин ме галиш с къдрица,
и слънце блести... трепти от захлас.
С усмивка прекрасна, зъби огърлица,
омайваш ме мила и влюбен съм аз!

Очите безгрижни пробуждат искри,
сияйни се смеят... разпалват мечти!
Докосваш гальовно,сърцето памук,
оставаш във него, най-сладкият звук!

Копринена кожа и пясъчен тен,
с изящество грееш в знойния ден!
Пленяващи устни - изваян кристал,
целувките страстни, за тях съм мечтал!

Песен се рони от медния глас,
оплетен от радост, изпадам в захлас.
Щом виждам това... оставам пленен,
усещаш ли скъпа... какво си за мен?

Ти... Ти ми даваш смисъл,
ключ... на моята душа!
И поет не би описал...
твойта дивна красота!