Мина като нежен  полъх покрай мен,

докосна ме по рамото със нежност.

Останах аз замислен и смутен

след теб да гледам цяла вечност.

Загледан си стоя, стоя и досега

в очакване, отнякъде да се завърнеш!

Плени ме с твоята неземна красота.

Как исках просто ти да се обърнеш...

Стъпките заглъхват нежно в утринта,

крачат смело, тръгват си навеки.

Дали ще срещнеш нейде любовта

по дългите, прашни и бели пътеки.

Дали ще я познаеш?  Не мога да знам?

Чувал съм, че е облечена във бяло...

Все някъде, повярвай, по света голям

тя чака теб, с красиво наметало.

Мина като нежен полъх покрай мен

все тъй замислена, добра, красива.

Отиде си... Отмина в онзи ден...

Желая ти дано си пак щастлива.