Желая те до болка, Обич моя!
Неистово желая да изгарям
в пожара ти, в жаравата да ровя
и само твой до края да оставам.

Желая те до болка, Обич моя!
В морето ти красиво да се гмуркам
и пясъците твои да пребродя.
Не мислиш ли, Любов, че туй е щуро?

Желая те до болка, Обич моя!
Спаси ме, Обич, от самия мене.
Обичай ме на зимата във зноя,
във летен мраз и… всяко друго време…

Желая те до болка, Обич моя!
В прохладата си огъня приемай.
Люби ме, както пролет със пороя
превръща земен ад във рай неземен!