Ти идваш в мойта малка стая

с желание да бъдеш с мен

и всяка нощ на прага й заставаш

душевно много наскърбен.

Не знаеш как полека да попиташ

аз искам ли да пийна с теб,

а после в сладостно желание да литнеш

и аз тъй кротко да полегна с теб.

Усмихвам ти се как да не желая

игрички парещи с теб,

та туй сърце по тебе все изгаря,

та туй сърце желае да е само с теб.

Така изгря луната в полунощ

аз тръгнах тихо да отворя

на моя праг застанал верен мъж

с очакване с любов да заговоря.

Притискам те с парещи ръце

добре дошъл в прегръдките ми мили

заври в косите ми лице

и дай да вдъхна още сили.

Целуваш ме с треперещи уста

и пръстите ти шарят из плътта ми

усещаш ти с езика си гръдта

и бясно ни залива тя-страстта.