Не, не може да си ти
образ сладостен, мираж, мечти
в ръцете ми уморени
образа трепти...
не, не може да си ти
с уханието на горчиво кафе,
а в очите - сълзата боде.
Не,не спират и вълните
омагьосани от близки брегове,
заливат камъни, чертаят пътеки...
Подгонен бриза, закачливо си играе
омотава се в моите коси,
нашепва ми стенания,
подлъгва ме със сълзи.
Само самотни пясъци останаха
и стъпките по тях
не усещаш ли...
и ти техният глад,
песъчинки по нозе залепнали
ръце... в едно сплетени.
Дали има по-прекрасно изживяване,
утрото да посрещнеш с мечтание,
и всяка глътка истина била
целувките ти...
оставили белег в моята душа.