Сърдита съм на вчерашния дъжд,
който за живота ме събуди,
и ми се прииска така изведнъж,
да заживея във минали, сладки заблуди.
Зажаднях за думите ти любовни,
закопнях да се къпя отново в забрава,
искам гъдела от твоите длани гальовни,
да запали пак огън от стара жарава.
Виновен за всичко е вчерашния дъжд,
че нежно със твоя глас ми заговори.
Искам, как само искам наведнъж,
миналото наше със сила пак да се повтори!
Анета Петрова