uFeel.me
Жажда
Автор: tonia_borisova,  30 юли 2011 г. в 09:05 ч.
прочити: 248
Предаде се във плен и доброволно

доспехите на Гордостта захвърли.

Отказа се от мъжката си волност,

преви коляно и прошепна първи,

че мен - Единствената, ще обичаш.

Звучаха думите - красиви, романтични,

и аз - опиянена се разкъсвах

от светлия копнеж да ги приема

с детинска доверчивост във душата

и тайното съмнение, че може

отровата за сладък мед да вземам!

Прости, неверието ми, Любими!

Но толкова години все се лъгах!

За тези думи жадна бях - години!

Живях сред пясъци в човешката пустиня

преследвана от бавните бархани,

отровили с бездушие  водата

на всеки извор, бликнал изпод мене.

Там всяка дума, жест, усмивка, вопъл,

изгубваха и цвят, и дъх, и тежест;

стопяваха се сенките им даже...

И аз сама - тъй крехко-беззащитна,

огъвана от яростния вятър,

напук на всичко вярвах, че го има;

че някъде зад мъртвите пространства,

в мечтаните, сънувани полета,

цъфти на Любовта ми цветето -

за мен - отритнатата и прокажена...

Как искаш да повярвам лесно,

че свърши жаждата?

1984г., В.Търново
Из поетичната книга
\"Път от Светлина в Безкрая\"

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me