От страх и ужас притъмня ми, любовта до болка ме изпи! Като вулкан завря кръвта ми, от лудост сърцето ми ще изхвърчи! Тъй близо съм до теб сега. Само наша нека е нощта, но тъй близо...дано не изгоря, да съм с теб е моята съдба. Не зная колко те обичам, не зная какво съм аз за теб, но боса по жаравата ще тичам и ще ругая дявола проклет! И страст и болка ме изгарят, в прегръдките ти аз пламтя, дано и моите да разгарят в теб огъня на любовта. С очите дръзки ти ме палиш. С усмивка ти ме подлуди. Ще искам още да ме галиш, че дори Луната да ни завиди! И ще получиш във замяна моите ласки, целувки и мечти. Усещаш ли във теб промяна? В сърцето - Слънчеви лъчи? Но ето, че се зазорява, а от тебе искам толкова неща. Утрото щастието ми помрачава. Ще те чакам тук отново през нощта! Но не искам да съм блудница със тебе само през нощта. И по-добре бездомна скитница, ако не съм със теб и през деня!