Въртях се из гъстите дебри на мислите,
търсех причина за мрачния срив.
Учуден броях и събирах годините,
скрили се сякаш във стих без мотив.

Празни години - пресъхнали кладенци -
много натрупах във моя паспорт.
Колко мечти, от любов непогалени,
сипеи сринаха в този живот.

Къде са ми песните, все недописани?
Няма ги кратките мигове страст.
От огън ли бяха те всички орисани?
В огън роден ли е сетният час?
……
Завехнаха раните. С блеснали ириси
тръгвам изправен, усмихнат, готов
за слънчева есен! Животът разлисти се.
От теб прероден е, прекрасна Любов!