Черни краски и гарван на рамо,
в унисон с мойта тъжна душа,
нищя спомени зли, неразбрани,
кърпя с минало тежка съдба.
Сипвам сол в незараснала рана,
изтезавам се с мисли за рай,
не приела от Господ поканата
и не сложила на мъката край!
Не-допити сълзи от раздялата,
още в чаша кристална стоят
и от болката силната, цялата,
пазя мъничко тъй за из път...
Всяка дума с жестокост орисана,
се повтаря във мойта глава...
Как желаех веднъж да е истина,
сляпо вярвах на всички слова.
Кой виновен е? Кой ли? Пустинята,
тя превзе всичко живо във мен.
Вече няма надежда, светинята,
тя без жалост отне в моя ден!
Черни краски и гарван на рамо
аз кралица съм днес на нощта.
Във душата със спомени само,
в свойто днес безутешно вървя!