Живот-борба със пръсти изкривени,
копае всеки своя земен път...
За мигове щастливи, въжделени,
за свой семеен и спокоен кът!
Препъваше се, падаше, скърбеше,
а после пак познатата борба...
със силен дух и вяра Тя вървеше,
напред повела своята съдба!
Каляваше се с всяка силна болка,
накрая стана мощен исполин.
Но в погледа четеше се дълбока,
прикрита мъка и въпрос един...
Защо на мен? За кой ли път сломена,
със сълзи тя зашиваше крила...
И литваше... със вяра преродена,
във длан събрала своята душа!
Не се предаде, продължи по пътя,
а там, на края... срещна я небе-
просторно, синьо-щастието и върна
и днес сияе нейното лице...
Живот-борба... Проклета орисия...
Обяд безплатен няма, за беда.
За всеки залък в пълната чиния,
заплащаш с мъка своята цена!
Но идва ден във който звездопади,
посочват пътя и блести нощта.
Това е най- голямата награда-
с любов те среща сродната душа!