Тъй жестока си с мене, любов – ужасяваща рана.
Всяка дума е шеметен зов към душа разпиляна.
Разрушено огнище съм аз и разкъсана песен.
Кратък стих съм, изречен без глас, аз съм стон неуместен.

Мене вятър зловещ ме руши и изгаря плътта ми.
В мен камбана за смърт прозвъни и пречиства пръстта ми.
Ти кажи как да пея сега и за теб да мечтая,
щом забравих какво е нега и пътувам към края?

Не играй тази страшна игра, захвърли ме край пътя.
Аз съм просто нелепа шега и тегоба безплътна.
Запази своя светъл нюанс и преследвай звездите.
Запали ги със своята страст и свободно политай!