... И не защото свърши любовта,
защото безнадеждността убива,
сега сме чужди от една страна,
от друга във сърце е още жива.

И как напред да тръгна като знам,
че ти си тук на топло във сърцето.
Тъй както знам, че още пазиш там
усмивката, гласа ми и лицето...

Безкраен страшен омагьосан кръг.
Въртим се двама - луда въртележка.
Но помежду ни вече няма път...
Засипахме го с милиарди грешки.

И няма връщане назад и брод.
Зад мен пожари и усои страшни.
Напред вървя, със неуверен ход,
по улици затворени и прашни.

А всъщност и не зная до кога...
Животът се превърна във мъчение.
Красива, казват, любовта била.
За мен това е жертвоприношение!