Завръщам се - за кой ли път,
при теб - тревожна и безсънна.
Ще ти потропам на вратата с вятър,
с птича песен ще ти звънна.
Оставиш ли ме ти отвън на прага -
невидима ще вляза - като утро,
че в сърцето ми Любов е нацъфтяла -
в бели цветове и светло чувство.
С първи слънчев лъч ще те погаля,
с напъпила усмивка на кокиче.
Ще те обгърне нежността ми цяла -
в тръпнеща прегръдка на момиче.
Но кажи ми, как да вразумя сърцето,
когато там прелива пролетна река,
когато влюбено сърцето ми не слуша...?
Отвори ми... в мислите ти да се сгуша!
2000 г.