Ще отида в храм и ще се помоля,

ще запаля свещ за теб, лъжецо!

Ще заплача от мъка и неволя,

ще закрещи заради теб сърцето!

И ти, без да разбереш, ще влезеш,

случайно някой вътре ще те бутне!

Ще ме чуеш и не след дълго ще си тръгнеш

от храма, проумял... от тебе той ще рухне!

Уплашен, дълго някъде ще скиташ,

разбиращ болките от хилядите ти лъжи,

които чак сега в очите ми прочиташ...

Уплашен, че никой не ще ти ги прости...

Разкаян, ще си дойдеш вкъщи... с нула сила...

ще съжалиш, че толкова си ме ранявал...

А, аз с мъка всяка болка съм простила,

отдавна... без дори да си ме молил!!!

ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!