Защо съдба избра си точно мен?
С какво заслужих тази орисия...
Защо ме гледаш сякаш съм кретен.
Не се измъквай! Не на мене тия...
Защо съдба - аз отговори искам -
след толкоз хора точно мен избра?
Не мога вече всичко да подтискам.
В мен чашата с търпението преля!
С какво спечелих цялата ненавист?
(Та аз не съм дори и лош човек!)
Какво, за Бога, смяташе, че правиш?
Наказваш мен... или ласкаеш теб?
Недей съдба! Не мога вече! Стига!
Не бе веднъж и дваж - за туй прости!
Агресия във мен глава надига,
сърцето вече не издържа... Спри!