Съдба, ти това ли за мен си решила?
Години ми даваш от своята сила...
Сега ме предаде, изтръгна сърцето,
изпрати душата във небитието...
Жестока си, знаеш ли. Вярвах ти сляпо.
Приех във сърцето си вечното лято.
Хареса ми мирисът благ на липите...
жуженето тихо, във мен, на пчелите.
Привикнах край мен да летят пеперуди,
душата да пълнят със танците луди.
Да бъда кралица със рокля от ласки.
От мен да преливат божествени краски.
Привикнах, но ти ме свали на земята.
Зароби сърцето... предаде душата...
Открадна цвета на любов във очите.
Превърна във пясъчна кула мечтите.
Сега ми кажи... аз какво да направя?
Обичам го силно, не ще го оставя.
Прегръдките твои надежди не носят.
Защо го направи? Това е въпросът!