Защо боли, защо кръвта се стича,
защо сърцето те зове?
Обичах те, в любов ти се заричах,
но ти мечтите ми отне.

Не виждаш ли, че аз умирам бавно,
че бавно се топя по теб,
за теб това не значи нищо,
какво е някакво погубено сърце...

Очаквам те, ела, върни се;
зарадвай ме, бъди до мен !
Докосвай ме, с любов дари ме;
огрей със обич моя ден !

Защо боли, защо, кажи ми,
не виждаш ли, че страдам с теб.
Живот невинен ти погуби,
душа тъй чиста изгори.

Аз зло за тебе не желая,
но нека сбъдне се едно,
във ден за теб нещастен да се питаш:
„Защо боли, о Господи, защо?...”