Остави ме зад теб и си замина...
Не каза дума... не написа ред.
На пръсти през живота ми премина,
докосна ме и продължи напред.
Обсипа ме със сладки обещания,
поиска да повярвам... и успя!
Сега не искам даже оправдания,
безсмислени са тъжните слова...
Не искам нарисувани кокичета,
щом ще е зима нека е със сняг.
Мечтаех си веднъж да съм обичана,
тъй просто и човешки, не е грях.
Мечтаех си за песни на смрачаване,
за момък със китара във ръка...
Не ми се случи! Сякаш изтезаване,
пак нараних самотната душа.
Не ми се случи, ала още в себе си,
искрицата подхранвам със любов...
Колко луни и тъжни полумесеци,
съпътстват ни в човешкия живот?
Колко цветя така не-доразпъпили
изсъхват без да видят светлина.
Поредната любов дошла на пътя ми,
изпращам със усмивка на уста!