Не казвай нищо... нека помълчим,
сърцето ми във този миг ридае.
Каквото беше беше... яко дим,
надеждата изчезна, всеки знае.
Не казвай нищо, просто ме хвани,
от дланите ти сила да отпия.
В сърцето ми реликва остани...
Прекрасна и нестихваща магия!
Ще продължим със вдигната глава,
съдбата ще прегърнем със усмивка.
Ще бъдем силни! Бързо след това,
ще отлетя, подобна на калинка.
Ще търся във безкрая млечен път,
за двама път - отъпкан и достъпен.
Не говори... че тази нощ светът,
от мъка ще реве със страшен тътен.
Ще падат рой несбъднати звезди,
луната с чер воал ще се покрие.
Не казвай нищо... нека помълчим,
раздялата във думите се крие!