Затварям моята врата.

Зад нея скрита ще остана.

Ще плача или ще мълча -

сама - след твоята измама.

Затварям моята душа.

Във мене скрита да остане

болката от твоята лъжа,

която всъщност е за двама.

И нека двойна е сега

вратата между нас безмълвна

ключът на моята тъга

в ключалката й тихичко ще врътна.

Да няма връщане за нея -

осакатената и уморена -

на колене изпаднала любов...

Заключена ще зъзна и немея...